Лекции-по-трудово-право1 - ЗА ИЗПИТ PDF

Preview

Summary

Лекции по Трудово правоучебник: Трудово право – Мръчков – 8-мо издание - Сиби, 2012; Коментар на КТ на Мръчков Предмет на трудовото право Трудовото право възниква чрез отделяне от гражданското право и това става чрез създаването на правна уредба със закрилен характер по отношение на договорите за на...

Description

Лекции по Трудово право

учебник: Трудово право – Мръчков – 8-мо издание - Сиби, 2012; Коментар на КТ на Мръчков 1. Предмет на трудовото право Трудовото право възниква чрез отделяне от гражданското право и това става чрез създаването на правна уредба със закрилен характер по отношение на договорите за наем на работа. Такива закрилни разпоредби за пръв път има в Англия през 1802 г. Окончателното обособяване на трудовото право като отделен правен отрасъл става след първата световна война. У нас обособяването на трудовото право започва в началото на 20-ти век с приемането на закони за закрила на труда, като например закона за защита на женския и детския труд от 1905 г., закон за хигиена и безопасност на труда от 1917 и др. Предмет на правно регулиране са обществените отношения, върху които даден клон на правото въздейства, за трудовото право това са обществените отношения, свързани с труда /чл.1 ал.1 на КТ. В чл. 1 ал. 1 законодателят създава две групи обществени отношения, които са предмет на регулиране на трудовото право. Първата група такива отношения са трудовите отношения, а втората са други отношения, непосредствено свързани с трудовите. В основата на двете групи стои наемането на работната сила. Именно затова и законодателят ги регулира и чрез правните норми ги превръща в трудови правоотношения. Следователно тогава, когато става въпрос за трудови правоотношения, винаги се търси дали има наемане на работна сила от лице, различно от нейния носител и ако това е така, тогава говорим за трудови отношения, независимо те как правно са оформени. От обстоятелството, че наемането на работа е за друго, трето лице, означава, че тогава, когато се прилага труд за своя сметка /занаятчии, свободни професии и др./ то при тези отношения няма да говорим за трудови отношения и те ще са изключени от предмета на регулиране на трудовото право. Определение за трудови отношения – това са отношения между хората по предоставянето на работна сила и полагането на труд за другиго. Работната сила като елемент на тези отношения представлява съвкупността от умствените и физическите сили и способности на човека. Работната сила е неотделима от човешката личност и затова и качеството на работната сила е строго индивидуално. Знанията и уменията, които притежава дадено лице за извършване на определени трудови дейности, стоят в основата на работната сила. Знанията и уменията са обективната страна на работната сила, но наред с тях в качеството на работната сила участват и редица строго индивидуални и субективни елементи, като например психиката на конкретната човешка личност, особености на характера и прочие. Тези индивидуални особености имат значение за качеството на работната сила. С оглед на така посочените обстоятелства трябва да кажем, че престацията на работна сила има строго личен 1

характер, а оттук следва, че тя не може да бъде заместена с друга такава от друго лице, а оттук пък следва, че и трудовото правоотношение не може да бъде прехвърляно. Т.е. такива подобни правни фигури, известни в гражданското право, тук са невъзможни. Като престация, работната сила има приложение само в процеса на труда. Процесът на труда представлява човешка дейност, изразяваща се в изразходването на физически и умствени сили с цел създаването на потребителна стойност. Процесът на труда е целенасочена дейност, която има правомерен характер и поради това обществото я насърчава и оценява морално и материално. В процеса на труда човек взема от природата необходимото и го преработва за задоволяване на своите потребности и в този смисъл той влиза в отношение с природата, но тези отношения на човека с природата не са предмет на изследване на трудовото право, а имат технически характер. Само обществената част на отношенията, т.е. отношенията между хората в процеса на труда, са в основата на трудово правното регулиране. Белези на тези отношения – това са отношения между хората, които се пораждат в процеса на свързване на работната сила със средствата и предметите на труда с цел производственото й използване. Вторият характеристичен белег е, че в основата на тези отношения стои живият труд, предоставянето на този труд на друго лице срещу заплащане. Този белег различава трудовото право от гражданското право, където в основата стои вещта, т.е. резултатът от труда. Като съвкупност от физически и психически възможности на човека за осъществяване на дадена дейност работната сила представлява и вид стока като икономическа категория. Качеството на работната сила определя и нейната цена, изразява се във възнаграждаването, което се предоставя в замяна на тази работна сила. При трудовите отношения отдаваме работната сила на работодателя, на третото лице, и това обстоятелство води до оставянето в зависимост на работника от работодателя. Тази зависимост е юридическа и съществува в рамките на трудовото правоотношение. Поставянето под властта на работодателя става със съгласието на работника или служителя, т.е. когато работникът се съгласява да работи при този работодател, знае, че се поставя и желае да се постави в такава юридическа зависимост. Юридическата зависимост се проявява най-вече в самия процес на труда и типичната форма на този процес е най-вече дисциплинарната власт на работодателя. Ако някои отношения притежават т.нар. белези, трябва да бъдат класифицирани като трудови и именно тях има предвид законодателят в чл. 1 ал. 1 от КТ. Втората група са обществените отношения, непосредствено свързани с трудовите – те се пораждат било от трудовите отношения или пък предпоставят съществуването на трудови отношения, следователно те ще съществуват до толкова доколкото има възникнали вече трудови отношение. В тази група се включват отношения, които се пораждат при защита на правата и интересите на страните, такива са например трудовите спорове и др., но също така се пораждат и при създаването на бъдеща правна уредба, т.е. бъдещи права на страните по трудовото правоотношение и такива са отношения на сдружаване на работниците, служителите, работодателите, 2

професионалната квалификация и др. 1-ва група – отношения на сдружаване на работници/служители и работодатели 2-ра група – отношения, които се пораждат при тристранно сътрудничество – това е участието на държавата, представителните синдикални и работодателски организации при решаването на въпроси на трудовите и осигурителните отношения 3-та група – отношения по социално и битово обслужване на работниците 4-та група – отношения по придобиване и повишаване на професионалната квалификация на работника и служителя 5-та група – отношения по контрол за спазване на трудовото законодателство 6-та група – отношения, които се пораждат при трудовите спорове между работника и работодателя Законодателя в чл. 1 като посочва двете групи обществени отношения има за цел да определи предметните граници за приложение на трудовата уредба. Двете групи трудови отношения са еднакво важни, освен това те са взаимосвързани и влияят една на друго. Следва да се отбележи обаче, че без наличието на трудови отношение не може да има втората група отношение. Трябва да имаме предоставена работна сила, втората група са поставени в зависимост от това. Разграничение на трудовото право от гражданското право с оглед предмета на правното регулиране – критерият е дали говорим за овеществен труд или за жив труд. 2. Метод на регулиране на трудовото право Методът на правно регулиране определя начина, по който съответният правен отрасъл чрез правни норми предопределя поведение на субектите. Методът посочва как се регулира поведението. Първи въпрос – дали отрасълът има собствен метод на правно регулиране или използва чужди правни методи. В теорията има противоречия, но в последните години е господстващо мнението, че трудовото право използва свой собствен метод за правно регулиране. В трудовото право е проявено отчетливо такова влияние при възникването и прекратяването на трудовото правоотношение – страните са равнопоставени, така както и в гражданското право, но тук при трудовото право това е типично а възникването и прекратяването на трудовото правоотношение. Но при ТП намира проявление и методът на власт и подчинение – работникът се поставя под властта на работодателя и изпълнява неговите указания, т.е. методът на власт и подчинение е присъщ на административното право, но в трудовото право той има своята специфика. Тези две обстоятелства дават основание да се приема, че трудовото право е взаимствало тези методи от ГП и АП. За трудовото право има и редица особености по отношение на методът на регулиране на трудовите отношения – те се появяват при тристранното сътрудничество при създаването на правната уредба . Втора особеност – в трудовото право като особен източник функционира колективният трудов договор.

3

Следващата особеност е правната уредба на трудовата дисциплина или дисциплинарната отговорност, която е присъща само за трудовото право и именно тези особености на метода дават основание да се приеме, че трудовото право има собствен метод на правно регулиране. Методът на трудовото право се характеризира с 3 основни момента: 1) начинът за установяване на правата и задълженията на страните – този начин може да бъде централистичен или децентралистичен (при него правата и задълженията на страните се уреждат чрез актове на органи извън централната власт, в случая на трудовото право такива са актовете на работодателя и колективното договаряне и колективния трудов договор като източник). В ТП са застъпени и двата метода на регулиране. Централистичното регулиране има за цел да създаде минималните стандарти за полагането на труда. То определя и минималния обем на права на работника и служители или работодателя, т.е. чрез него най-ярко се проявява т.нар. закрилна функция на трудовото право и чрез него се проявява и социалния характер на защитата на трудовите отношения. Децентралистичното регулиране има широко регулиране в трудовото право и то все повече нараства като се проявява във вътрешните актове на работодателите, специфично само за трудовото право е колективното преговаряне и сключването на колективни трудови договори на различни нива – браншово, териториално, в дадено предприятие. Колективните трудови договори все по-често се превръщат в основен източник на ТП. Важна особеност по отношение на начина за установяване на правата и задължения по трудовото правоотношение – тя е възприета от законодателния принцип за надграждане на правната уредба със съответните източници на право регулиране с цел създаването на по-благоприятни условия на труд за работника или служителя. Първото ниво на защита е установеното от законодателя минимална закрила на труда. Над нея се простира закрилата осигуряване от колективните трудови договори, като в нея могат да се съдържат само по-благоприятни разпоредби за работниците и служителите от тези, уредени в законодателството. Третата се проявява в индивидуалния трудов договор, който може да съдържа по-благоприятни клаузи от колективния трудов договор. Говорим за една тристепенна закрила и санкцията при неспазване на този принцип е частична или пълна недействителност на уредбата, която създава понеблагоприятни условия . 2) свободата на страните да определят сами правата и задълженията по трудовото правоотношение – става въпрос за т.нар. императивно или диспозитивно регулиране на трудовите отношения. В ТП императивното регулиране има своето място и е свързано с основаната функция на ТП- закрилната функция. Други институти имат широко приложение на диспозитивно правно регулиране, като обикновено законодателят създава само минималните стандарти и дава възможност на страните да уговарят повисоки размери – отпуски, трудово възнаграждение и т.н. 3) юридическото положение на страните една спрямо друга – в ТП и в трудовото правоотношение при възникване на трудово правоотношение страните са 4

равнопоставени. В ТП страните са икономически неравнопоставени, но при възникването на трудовото правоотношение са юридически равнопоставени – свобода на труда, работникът може сам да реши дали да сключи договора, както и работодателят сам преценява дали да наеме работника. Равнопоставеността на страните се проявява и при прекратяване на трудовото правоотношение – ТП създава повече възможности за закрила за работника, отколкото за работодателя. При изпълнение на трудовото правоотношение отношенията на равнопоставеност се превръщат в отношение на власт и подчинение и работникът е длъжен да изпълнява разпореждания на работодателя, ако те са законосъобразни, но тук не говорим за административноправни отношения на власт и подчинение тъй като работодателят не действа като орган на държавна власт. Затова отношенията на власт и подчинение са характерни за ТП само в процеса на труда. 3. Функции и система на трудовото право Системата на трудовото право представлява групирането на трудово правните норми по институти и подреждането на тези институти един спрямо друг. Групирането на правните норми става според техния предмет. Групирането има относителен характер дотолкова доколкото отделни правни институти не са свързани с трудовото право. Подреждането на трудовоправните норми в институти означава също, че институти се поставят в определена логическа последователност – от общото към частното и от индивидуалното към колективното. Значение на системата на ТП: 1) теоретическо значение – то има основно значение за изработването на критерии за подреждането на институтите в логическа последователност 2) практическо значение – то се състои в това, че тя се съдържа в основните източници на трудовото право, но освен тези основни източници, какъвто е КТ ( в КТ обикновено правната уредба е по институти, но наред с тази правна уредба има и друга, която допълва институти, регулирани от КТ – така например законът за здравословни и безопасни условия на труд допълва глава 13 на кодекса; също така законът за уреждане на колективните трудови спорове създава правна уредба на отделен институт на ТП) оттук следва, че системата на ТП е по-богата по-съдържание от системата на КТ. Второто важно практическо значение е с оглед правоприлагането. Системата на ТП включва обща и специална част. Обща – общи положения на ТП, въпроси относно предмета, метода, източниците и принципите, а специалната включва отделните институти на трудовото право и тя може да бъде обособена в три подгрупи от гледна точка на предмета на регулиране на трудовите отношения. -индивидуално трудово право -колективно трудово право -контрол за спазване на трудовото законодателство и отговорности за неговото нарушаване Индивидуално и колективно трудово право – това деление е основно за трудовото 5

право, защото то обособява специалната част на трудовото право с оглед обособения предмет на регулиране. Делението на индивидуално и колективно трудово право се прави от средата на 20-ти век като сега то е приложимо в основните европейски законодателства, включително и в българското трудово право. Разграничението между индивидуалното и колективното трудово право се прави въз основа на предмета на правно регулиране. При индивидуалното трудово право предметът е изчистен, той е престацията на работна сила, до толкова доколкото предмет на регулиране е индивидуално правоотношение – основните белези са – страните индивидуалния работник и работодател, ЮФ, който го поражда – трудов договор, избор и конкурс и съдържанието са индивидуалните права и задължение на страните. Колективното трудово право – там въпроса е по-сложен. В основата му стоят колективни трудови отношения, това са отношения, възникнали между група работници или служители, представлявани било от синдикална организация, било от представители на работниците и служителите по чл. 7 от КТ, а от другата страна е работодателят или група работодатели като целта на тези отношения е да се уредят общите въпроси по полагането на труда или да се разрешат спорове за защита на колективен интерес. След като говорим за уреждане на общи въпроси оттук следва, че това са отношения, които предполагат бъдеща правна уредба на престация на работна сила, т.е. групата работници уговарят условията за предоставянето на тази работна сила или тогава, когато говорим за спорове, уреждат отношения по вече предоставена работна сила, т.е. тук не говорим за престацията на работната сила в действие, както при индивидуалното правоотношение, а това са отношения по повод на тази престация. Основният въпрос е дали тези отношения са трудови или имат друг характер. За да се приеме, че те са трудови, законодателят изхожда от разбирането, че в крайна сметка целта на съществуването им е създаването на условия за полагане на труд и в този смисъл те трябва да се разглеждат като непосредствено свързани с трудовите. Т.е. те биха съвпадали към втората група обществени отношения. Безспорно е обаче, че те имат трудов характер по смисъла на КТ, но специфичното при тях е, че винаги единият субект е колективен и обикновено това е субектът на страната на работниците и служителите. Съотношение между индивидуално и колективно трудово право - индивидуалното трудово право предхожда колективното такова. Колективното трудово правоотношение възниква, за да защити индивидуалните права и интереси на работниците и служителите, които произтичат от вече възникналото индивидуално трудово правоотношение. В този смисъл колективното трудово правоотношение съществува доколкото съществува индивидуалното такова – в същите времеви граници. Колективното ТП въздейства върху индивидуалното такова и това става автоматично, тъй като след като бъдат уредени по-благоприятни условия на труд, те автоматично

6

стават част от индивидуалното ТП. Контролът за спазване на трудовото законодателство и отговорността за неговото нарушаване – тук се осъществява вид държавна дейност. Контролът представлява вид държавна дейност и се разпростира както върху индивидуалното ТП, така и върху колективното.Тази част на системата на ТП се характеризира с намесата на държавата и чрез средствата на правната принуда се търси дължимото поведение от правните субекти – било работници и служители, било работодатели. Функции на ТП – представляват основните насоки, с които правната уредба въздейства върху правните субекти. ТП има 2 функции: 1) закрилна функция (основна ) – ТП съществува заради тази функция, изразява се в защитата, която осъществява законодателя на работната сила и на нейния носител – човешката личност. Тази функция на ТП е толкова важна, че е закрепена в чл.16 от КРБ. Предметът й се изразява в защита на живота и здравето на служителя, защита на неговата работоспособност, проявява се в създаването на минимални и максимални стандарти за полагането на труда, т.е. в правните норми имаме определен минимум и максимум, с които страните по трудовото правоотношение трябва да се съобразяват. Например – минимална продължителност на отпуската, максимална продължителност на работното време и т.н . 2) икономическа функция – тя е установена в полза на работодателя и има за цел да гарантира на работодателя нормалното ползване на наетата работна сила. Тази икономическа функция намира своето приложение в установяването на основните задължения на работника по трудовото правоотношение – чл. 124 и 125 от КТ и поконкретно – задължението на работника да изпълнява трудовата си функция в рамките на работното време, да спазва трудова дисциплина и да изпълнява задълженията си точно и добросъвестно. Въпрос на законодателна целесъобразност е на коя от двете функции законодателят ще отдаде приоритет – в българското ТП приоритет се отдава на закрилната функция, това обаче води до затормозяване на ползване на работната сила и респ. на търсене на различни начини на работодателя, когато не е доволен от работната сила, да прекратява правоотношението си с тези работници. 4. Място на ТП в правната система. Отграничаване от други правни отрасли ТП като отделен правен отрасъл е близък до ГП, както казахме произхожда от него. Това дава основание то да бъде причислявано към гражданско правните отрасли. - в основата на ГП стои обмяната на престации – така е и в ТП – работна сила срещу работно възнаграждение - в ГП страните са равнопоставени, в ТП по-голямата част от отношенията на страните не са равнопоставени - в ГП голяма част от нормите имат диспозитивен характер, в ТП особено напоследък все по-силно приложение намират диспозитивните правни норми Тази близост между ГП и ТП позволява за въпроси, които не са регулирани от трудовото 7

право, да се прилагат правни норми на...