БАНКОВО-ПРАВО1 PDF

Title БАНКОВО-ПРАВО1
Course Banking Law
Institution Университет за национално и световно стопанство
Pages 48
File Size 1.1 MB
File Type PDF
Total Downloads 384
Total Views 1,022

Summary

1 БАНКОВО ПРАВО Лекции проф.В.Димитров, 2014 г. Общи бележки: – ЗБНБ; – ЗКИ; – Закон за гарантиране на влогове в банките; – Закон за банковата несъстоятелност; – Наредби на БНБ!; – ТЗ (АД, гл. 19 – Банкови сделки); – Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол въ...


Description

1

БАНКОВО ПРАВО Лекции проф.В.Димитров, 2014 г. Общи бележки: – ЗБНБ; – ЗКИ; – Закон за гарантиране на влогове в банките; – Закон за банковата несъстоятелност; – Наредби на БНБ!; – ТЗ (АД, гл. 19 – Банкови сделки); – Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. – ЗБН - Банкова несъстоятелност - специален вид несъстоятелност – ЗБН – изчерпателност, не може да се прилага ТЗ пряко; принципите са същите, но има различна уредба; засилено административно присъствие, а не съдебно. – Закон за платежните услуги и платежните системи 1. БАНКОВО ПРАВО – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. БАНКОВО ДЕЛО, БАНКОВА СИСТЕМА И БАНКОВО ПРАВО. ПУБЛИЧНО И ЧАСТНО БАНКОВО ПРАВО. ДЯЛОВЕ НА БАНКОВОТО ПРАВО. БП е част от правната система – съвкупност от правни норми, които уреждат банковото дело и банковата система. Банковото дело – във функционален аспект. Банкова система – институционален план. Банковото дело и банковата система са предмет на банковото право. Банковото дело обхваща търговското банкерство – дейност на специализирани търговци, подчинена на ТЗ. ТЗ се прилага там, където няма специална уредба. ЗКИ урежда търговското банкерство. Банковото дело се извършва от търговски банки (кредитни институции). То обхваща и дейността на Централната банка. Следователно говорим за търговско банкерство и централно банкерство като 2 дяла на банковото дело. Има закон за кредитните институции - ЗКИ и за централното банкерство – ЗБНБ. Субекти 1. Търговски банки – специални търговци, те са предприемачи, извършващи търговска дейност с цел печалба. 2. ЦБ – държавна институция. Органите й действат като държавни органи – издават административни актове (нормативни и ненормативни). Актовете на органите на БНБ се обжалват пред ВАС. ЦБ ≠ търг. Банки БП като позитивно право урежда търговското банкерство и централното банкерство. БП като съвкупност от правила за поведение има х-р на частно и публично право – няма еднороден х-р (т.к. част от нормите принадлежат на публичното право – АП, а друга на частното право – ТП и ГП). Няма рязко разграничение между частното и публичното право. Публичното право се прилага и към търговското банкерство, където има уредби и на частното право. ЗКИ има административно-правен х-р. ЦБ е държавна институция, органите й действат като административни органи.

2 Норми на частното право се прилагат към ЦБ, т.к. ЦБ има дуалистична природа – тя е субект на частното и на публичното право. ЦБ упражнява административна власт и действа като ЮЛ (частноправен субект), сключва сделки и договори – като инструмент за провеждане на държавна политика. Целта на ЦБ не е печалба. Тя осъществява монетарна политика, която е чиста държавна. Инструментариума на ЦБ се редуцира с въвеждане на Валутния борд – не може да провежда дискреционна политика, т.к. е обвързана от правилата на Валутния борд. БНБ е дуалистична иституция – при нея има влогове + кредитиране – има иструментариум, който се отнася до ТП. БНБ няма търговско качество. Уредбата за търговските банки е неприложима към БНБ. БНБ е институция с административна власт съгластно ЗКП. Тя осъществява надзорна и регулативна политика. При търговското банкерство има норми на частното и на публичното право.

– – – – –

Дялове на БП: Търговско банково право Банково право, уреждащо дейността на ЦБ Частно-правен режим на търговското банкерство Публично-правен режим на търговското банкерство Режим, уреждащ дейността на ЦБ

2. ИЗТОЧНИЦИ НА БАНКОВОТО ПРАВО. ХАРАКТЕР НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, ЗАКОНА ЗА БНБ, ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ, ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ. УРЕДБАТА НА БАНКОВИТЕ СДЕЛКИ В ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН. ПОДЗАКОНОВАТА УРЕДБА НА БАНКОВАТА ДЕЙНОСТ. ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ НА БАНКОВОТО ПРАВО. Източници на БП: – ЗКИ (търг. банкерство); – ЗБНБ (централно банкерство); – Закон за гарантиране на влоговета в банките; – Закон за банковата несъстоятелност;  Закон за платежните суми и платежните системи  ЗПФИ  ЗКИС 4те закона имат публичноправен х-р. – Подзаконови нормативни актове – наредби (издател е ЦБ в лицето на Управителния съвет). Тези наредби се издават за прилагане на тези закони или на част от тях. – Частноправни закони: ТЗ – банкови сделки ( договор за банков влог, д-р за банков кредит, акредитив, банкова гаранция). Уредбата е диспозитивна. Важни са обичаите в банковата практика (за инкасатор, акредитив) Общо гражданско законодателство – ЗЗД (влог, паричен заем, сделки с обезпечение) – има субсидиарно приложение. Характеристика на източниците (4те закона). 1. ЗКИ (Закон за кредитнике институции) е третият банков закон след като в РБ има промени от 1989 г. З-н за банките и кредитното дело и ЗБНБ са първите закони. Зна за банките и кредитното дело 1992 г. заменен със З-на за банките, 2006 г. – ЗКИ.

3 ЗКИ е  специален търговски закон (т.к. банковите сделки са вид търговски сделки, ако се осъществяват по занятие – чл.1,ал.1,т.7 ТЗ) ;  публично-правен закон + закон за административно регулиране и административен надзор върху банковата дейност. ЗОАРАКСД – прилага се субсидиарно;  защитен х-р на закона - чл.1,ал.1 ЗКИ предвижда 2 защитни цели – за осигуряване на стабилна и надеждна банкова система и защита интересите на вложителите. Банката е АД, на над 90% от паричния ресурс се дава от вложителите, а не от акционерите. 7-8% от паричния ресурс се дава от акционерите. Минималният капитал на една банка е 10 млн. лв. – малцинството ръководи банката, акционерите са бизнес ръководството. Вложителите нямат право на глас. Банката работи с чужди пари в иконом. Смисъл. Вложителите не могат да упражняват контрол върху оперативния бизнес. Те имат само очаквания за доход (лихва по влога). Следователно вложителите са кредитори на ТБ. Намесата на държавата се реализира чрез ЦБ под формата на регулиране и надзор над акционерите в ТБ. Вложителите съгл. частното право могат по всяко време да изтеглят парите си от ТБ, независимо от уговорения срок – влоговете принципно са предсрочно изискуеми (възможност за банкова паника, което води до несъстоятелност на ТБ – огромен риск). Банката раздава привлечените на влог пари чрез кредитиране (пари на заем), но паричния заем не е предварително изискуем – огромна концентрация на риск, запълва се с огромна ликвидност (капитал). Банките на основата на привлечените пари извършват платежни услуги (става чрез безналични пари). Всичко става по сметки – чрез заверяване и задължаване на сметки за изпълнение. БНБ

ТБа

ТБб А ---------- Б 5млн. лв

При нареждане плащането минава през сметките при ТБа и ТБб и през сметките при БНБ. Когато ТБ има недостиг на ликвидност може да се стигне до масово неизпълнение между търговци, може да фалират и свързани с банката търговци. Възможно е БНБ при липса на ликвидност да отнеме лиценз. За осигуряване ликвидността на ТБ се търсят пари на паричния пазар (чрез междубанково кредитиране) – става въпрос за стабилност на системата (защита на вложителите и на системата – 2те цели). ЗКИ е закон със защитен х-р, административно правен закон, на който нормите са групирани в 2 дяла – регулативен и надзорен. Регулативният дял съдържа забрани и задължения, които ТБ и др. Лица трябва да спазват, за да се намалят до минимум рисковете. Императивният и админ. Императивният х-р на забраните се проявява чрез публично правните санкции, предвидени за нарушения (ПАМ от ЦБ, административни наказания и имуществени санкции). Пр. Забрана за извършване на банкова дейност без лиценз (относителна забрана); забрани, свързани с вътрешни кредити/големи кредити, задължение за капиталова адекватност, задължение за поддържане на достатъчно висока ликвидност), гл. 4. Върху регулативния дял се упражнява банков надзор от БНБ.

4 Надзорният дял съдържа производствата за упражняване на банков надзор от БНБ (гл. 11) и правомощията на БНБ. Има специален раздел за квестора, който е специализиран надзорен орган. ЗКИ е закон за административно регулиране и административен надзор върху специфична търговска дейност, съдържа широк кръг лицензионни и разрешителни. Лицензионният режим за осъществяване на банкова д-ст е тип разрешителен режим. Има различни режими – за лиценз, издаван от БНБ, отделен разрешителен режим за преобразуване на ТБ, за откриване на клон в чужбина. ЗКИ има 4) рамков х-р – не създава изчерпателна уредба на търговското банкерство, а препраща към подзаконова уредба. пр. Наредба № 8 за капиталовата адекватност на банките съдържа подробна уредба на капиталовите изисквания; чл. 42 от ЗКИ (Чл. 42. (1) Всяка банка управлява активите и пасивите си по начин, който позволява по всяко време да изпълнява изискуемите си задължения...) е разпоредба за ликвидността на ТБ, но има и отделна уредба в подзаконови нормативни актове. ЗКИ е 5) закон за универсалната ТБ – тя извършва влогонабиране, безналични плащания и кредитиране. ЗКИ не урежда специални банки (инвестиционни, ипотечни банки, кредитни асоциации). ЗКИ е общ закон по отношение на всички други закони, които биха уреждали специализирани банки. ЗКИ 6) реципира и възпроизвежда разрешенията на европейското банково законодателство. 2. ЗБНБ (Закон за българската народна банка) е 1) публично правен (административно правен) закон. Той е 2) устройствен закон за държавна институция. ЗБНБ има 3) рамков х-р – има наредби, издадени въз основа на ЗБНБ, които конкретизират дейността на БНБ. Законът е 4) закон за валутния борд, нар. още паричен съвет – специален режим на търговско банкерство. Този режим се съдържа в ЗБНБ. ЦБ не може да провежда дискреционна парична политика – свобода за взимане на решения в широки рамки липсва. 3. ЗГВБ (Закон за гарантиране на влоговете в банките) – 1) публично правен закон, който има за цел осигуряване на специална законова защита на вложителите. И този закон 2) има рамков х-р – има наредби за конкретизирането му, както и за прилагането му. Той 3) възпроизвежда разрешенията на европейското банково законодателство. ЗГВБ е 4) устройствен закон за специална иднституция – Фонд за гарантиране на влоговета в банките. 4. ЗБН (Закон за банковата несъстоятелност) - 1) установява специален режим на търговската несъстоятелност. Той е закон, който не дава изчерпателна уредба, а се допълва от наредби на БНБ (най-вече в регулативната част). Има 2) рамков х-р, 3) публично правен закон ( т.к. процесуалната уредба в ТЗ е публично правна уредба). Тук има засилено административно начало (не съдебно).

5 3. КРЕДИТНА ИНСТИТУЦИЯ (БАНКА) КАТО СУБЕКТ НА БАНКОВА ДЕЙНОСТ. ХАРАКТЕР И КОМПОНЕНТИ НА ПРЕДМЕТА НА ДЕЙНОСТ НА БАНКАТА. ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА БАНКОВА ДЕЙНОСТ. ПУБЛИЧНО ПРИВЛИЧАНЕ НА ВЛОГОВЕ. РАЗГРАНИЧЕНИЯ. ЗКИ е закон за търговската банка, за универсалната търговска банка, той не урежда специализирани банки. В ЗКИ и Европейските директиви е предвидено, че банката е кредитна институция, но кредитирането не характеризира най-добре банкерството. Банката кредитира по по-особен начин, отколкото при търговците. Банката е влогово-кредитна институция. Легалната дефиниция се съдържа в чл. 2, ал.1 ЗКИ : „Банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.” Законодателят определя банката със система свързани легални определения. В чл. 2, ал. 2 от ЗКИ той посочва списък от дейности, които могат да се извършват от банката. Предмета на дейност на банката като търговец (с правноорганизационна форма на АД) е изчерпателно уреден като има и забрана за извършване на други действия и сделки по занятие, т..е. забрана за извършване на друга търговска дейност. (чл.2, ал.4 ЗКИ: „Банката не може да извършва по занятие други дейности извън посочените в ал. 1 и 2, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяването на дейността или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити. Банката може да създава или да придобива дружества за извършване на спомагателни услуги.”) Предметът е подчинен на лицензионен режим – чл.2, ал.5 ЗКИ: „Публично привличане на влогове или други възстановими средства, както и услугите по ал. 2, т. 3 и 4 може да извършва само: 1. лице, което е получило лиценз за банка от БНБ; 2. банка със седалище в трета държава, която е получила лиценз от БНБ да осъществява дейност в Република България чрез клон; 3. банка, получила разрешение за извършване на банкова дейност от компетентните органи на държава членка, която предоставя директно или чрез клон услуги на територията на Република България.” Предмет на дейност Публично привличане на влогове Влогът в ЗЗД е разгледан като гражданска сделка. Легална дефиниция на влога се съдържа и в пар. 1,т.2 ДР ЗКИ – всяка сума, получена със задължение за връщане. Без значение е паименованието на сделката, при която са получени парите. Влогът тук е широкоопределено понятие, основава се на общото понятие в ГП, но има по-широко значение. Законодателят определя изчерпателно кое не е влог: 1. Заем от банка (получателят е кредитополучател, той не привлича влогове); 2. Отметнина/задатък (гаранционните пари); 3. Авансово плащане, подлежащо на връщане при неизпълнение на договора (част от правоотношението между страните) Публично привличане на влогове или други възстановими средства Публичното привличане на влогове е изключителна банкова дейност, разрешена само на банки. Публичността се свърза с праг от 30 лица, които не са банки или други

6 институционални инвеститори. Лицето, което извършва публично привличане на влогове се нарича влогоприемател (влогонабирател). Публичното привличане е забранено за всички други лица – търговци или нетърговци под страх от наказателна отговорност (т.к. това е банкова дейност и тази дейност е позволена само на банките). Банковото привличане на пари ≠ от небанковото привличане на пари. Иначе става въпрос за изключителна банкова дейност, позволена само на кредитните институции. Особени хипотези са предвидени при частна емисия в пар. 1, т.3 ДР. Има публично привличане, когато емисиите се придобиват при: 1) първично публично предлагане на повече от 30 непрофесионални инвеститори; 2) когато това представлява една от основните дейности на емитента; 3) емитентът предоставя заеми по занятие или по занятие извършва други финансови услуги. Емитентът по занятие кредитира и предоставя заеми. Тази дейност се третира като публично привличане на влогове (въпреки, че няма защитата в лицето на проспекта като банкова д-ст). Публичното привличане на влоговете се съчетава с кредитиране и друго финансиране за своя сметка и на свой риск. Банковата дейност е винаги кредитна дейност (свързана е с предоставяне на парични заеми) за сметка на влогонабиране. Кредитирането само по себе си не е банкова дейност, но влогонабирането е. Това е същностната връзка между кредитирането и влогонабирането. Казва се за своя сметка, защото привлечените пари в юр. смисъл са пари на банката. Банката е притежател на привлечените пари и рискът е за собственика, т.е. банката. Над 90% от парите за извършване на сделки са пари на вложители. Банката е титуляр на голям брой парични задължения по влогове. Банката е под висок риск, т.к. влогът може да се изтегли предсрочно, независимо от уговорения срок и има опасност за ликвидност. При паричния заем договорът е с такъв срок, уговорен в полза на кредитополучателя, затова не е възможна предсрочна изискуемост. Банката извършва и други сделки, но има кредитен портфейл (да генерира доход). Може да формира и финансов портфейл, инвестиционен портфейл. Рискът е за банката, вложителят не носи риска. Тя му се дължи главницата + лихвата, независимо от печалбите и загубите на банката. ≠ инвеститор Чл.2, ал.2 ЗКИ разпорежда, че банката може да извършва и други дейности, ако са включени в нейния лиценз. Те са изчерпателно изброени: 1. Платежни услуги – банката открива и сметки за безналични и безкасови плащания. Това е свързано с целта на влога да служи за разплащане. (Закон за платежните услуги); 2. Издаване и администриране на други средства за плащане (пътнически чекове и кредитни писма); 3. Приемане на ценности на депозит. Това е правилен влог, т.к. собственик е влогодателя на дадената вещ. Вещта е с висока стойност, но с малък размер, портативна (т.к. банката не е склад на стоки) – злато, бижута, монети с висока нумизматична стойност. Този договор може да се съчетае с договор за банкова касетка. При парите има неправилен влог, т.к. собствеността преминава върху банката. 4. Дейност като депозитарна или попечителска институция – ИП, когато привлича пари, те се съхраняват в банка-депозитар; 5. Финансов лизинг (ТЗ); 6. Гаранционни сделки ; 7. Търгуване на инструменти на паричния пазар за собствена сметка или за сметка на клиенти – чл.5, ал. 2 и 3 ЗПФИ. Банката може да е ИП. За това се издава банков лиценз от ЦБ, а не от КФН.

7 8. Парично брокерство – посредничество при сделки с инструменти на паричния пазар; 9. Консултации 10. Придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други – цесии; банката действа като купувач на вземания, действа като цесионер и по този начин става носител на риска от неговото събиране; фактор е финансовата стабилност на длъжника, качество на обезпечението). Банките имат качество на събирачи на вземания. 11. Издаване на електронни пари – тя е дружество за електронни пари; 12. Отдаване под наем на сейфове; 13. Събиране, предоставяне на информация и референции относно кредитоспособността на клиенти; 14. Придобиване и управление на дялови участия. С наредба на БНБ може да се дефинират определени дейности като банкови. Публично привличане на влогове или други възстановими средства може да извършва само лице, което е получило лиценз за банка от БНБ – чл. 2, ал. 2 ЗКИ – това е изключителна банкова дейност. Извън нея и други лица могат да извършват сделки от каталога. Банковият предмет на дейност се дели на факултативен и изключителен. Изключителна банкова дейност е публичното влогонабиране, както и приемането на ценности на депозит, предвидено в чл.2, ал.2, т. 4, макар че за депозита и други търговци осъществяват такава дейност (спорно решение на бълг. Законодател, но това е скрито влогонабиране). Останалите сделки могат да се вършат от валутни търговци, лизингови къщи, ИП. Разграничения Отдаване под наем на сейфове и приемане на ценности на депозит – разликата е, че при отдаването не се знае какво се получава, какво се влага в сейфа. При отдаването рискът е за собственика дори и ако отдаването под наем на сейф се предоставя от банката. Лицата, които по занятие извършват такива сделки са финансови институции – чл. 3 ЗКИ. Те не са банки. Според ЗКИ финансовите институции подлежат на регистрационен режим в БНБ, което е условия за изваршването на такава дейност. Разликата между лиценза и рег. режим е, че при издаването на лиценз има широка дискреция, докато при регистрационния режим, ако отговаря на условията се извършва вписване, подобно на процедурата по придобиване на търговско качество. Банка ≠ Финансова институция Банката е публичен влогонабирател, извършва кредитна дейност, както и сключва други сделки. Тя се различава от финансовите институции, които извършват сделки за собствена сметка и отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Банка и инвестиционен посредник ИП също привлича публично пари, но не е публичен влогонабирател, т.к. не приема парите при себе си и не кредитира. ИП съхранява парите в банка. Рискът при банките се носи от тях самите, а при ИП – от инвеститора. При банката има обещание за твърд доход, за разлика от ИП. Емитент ≠ банка – емитентът се обслужва от банката за приемане на пари КИС (инвестиционно дружество и договорен фонд) – имат банка като депозитар и парите се приемат от нея. Чл. 4. (1) ЗКИ разпорежда, че този закон не се прилага за:

8 – Българската народна банка, т.к. тя не е търговец, а държавна институция – регулативна и надзорна; – пощенските оператори относно дейността по извършване на пощенски парични преводи; – взаимоспомагателните каси, които предоставят заеми само на свои членове за сметка на направени от тях и на техен риск вноски – те приемат пари на влог и раздават кредити, но нямат публичност; – лицата, които предоставят по занятие парични заеми срещу залог на вещи (заложни къщи) – те кредитират за собствена сметка, липсва публично привличане на влогове; – фирми за бързи кредити – предос...


Similar Free PDFs