ГПН 1 16 1 - Лакции гражданскоправни науки за държавен изпит PDF

Preview

Summary

ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НАУКИМНОГО УСПЕХ!Съдържание Въпрос 1. Обективно гражданско право. Частно и публично право, гражданско и търговско право. Система на ГП. Особености наВъпрос 2. Правоотношения в гражданското право - понятие и видове. Правоотношения във вещното право. Облигационни отношения.Въпрос 15. ...

Description

a. Едностранната сделка съдържа волеизявление само на едната страна по правоотношението. Едностранни сделки в търговското право са търговската асигнация, менителницата, записът на заповед, чекът, джирото, акредитивът и др. b. Двустранните сделки (договорите) съдържат волеизявления на двете страни по правоотношението, които трябва да се покрият и да образуват съгласие. Търговските договори са: търговската продажба, комисионния и спедиционният договор, договорът за превоз, застрахователният договор, договорът за кредит, лизингът… c. Многостранни сделки (многостранни договори) – при тях волеизявленията на субектите са идентични и насочени към постигане на обща цел – създаване на гражданско или търговско дружество 8, кооперация или сдружение с нестопанска цел. Понеже в случая интересите на страните са еднопосочни, за разлика от двустранните сделки, те изразяват обща воля и по същество правят едно волеизявление. Затова многостранните сделки могат да се разглеждат като разновидност на едностранните. Многостранните сделки не се делят на граждански и търговски. 2) Едностранни и двустранни търговски сделки (според качеството на лицата по правоотношението): наред с посочения по-горе критерий (броя на волеизявленията) търговското право използва втори класификационен критерий според който самите търговски сделки биват едностранни или двустранни. Този търговскоправен критерий е качеството на лицата по правоотношението. a. Двустранна търговска сделка – когато и двете страни по ПО са търговци. b. Едностранна търговска сделка – само една от страните по ПО е търговец.  Този класификационен критерий се извежда на основата на чл. 287 ТЗ: Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон. Това означава, че и нетърговецът ще бъде обвързан от разпоредбите на търговското право, освен в случаите, когато законът изрично изключва това. Такова изключение има в чл. 318, ал. 2 ТЗ: Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице 9. 3) Сделки-решения: решенията поначало са особен вид сделки, които се приемат от правна общност, която може да е институционалиирана в орган на юридическо лице или не. Такива сделки-решения в ГП са решенията на: общо събрание на етажната собственост,съдружници в гражданско дружество, управителен съвет на ЖСК и др.10 Няма обаче принципна разлика в правния режим на сделките-решения в гражданското и търговското право. Те се подчиняват на общи изисквания, като предвидените в закона различия имат правно-технически харакер – относно кворума и начина на вземане на решенията – с единодушие, с обикновено или квалифицирано мнозинство. Сделки-решения в търговското право са: решенията на съдружниците в търговското дружество, респ. от техните общи събрания или управителни и други съвети. 4) Формални и неформални сделки (критерий: дали формата е задължителен елемент от фактическия състав за действителността на сделката или не). Когато валидността на сделката е обусловена от спазването на определена форма, сделката е формална, а в останалите случаи – неформална. Режимът на формалните търговски сделки е различен от този на сделките по гражданското право: a. В ТП страните могат да уговарят формата: В гражданското право формална е сделката, при която законът предписва формата. В търговското право, наред с този критерий (чл. 293, ал. 1 ТЗ) формалният характер на сделката се определя и от установената от страните форма (чл. 293, ал. 2 ТЗ). Това означава че страните или всяка от тях може да обуслови действието на сделката от спазването на определена форма. i. Чл. 293, ал. 1 ТЗ: За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. ii. Чл. 293, ал. 2 ТЗ: Волеизявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните форма. b. Изключение от правилото за нищожност на сделката при неспазена форма в ТП: в гражданското право нарушаването на предписаната форма по необходимст води до нищожност на сделката (чл. 26, ал. 2 ЗЗД). В търговското право последицата по правило е същата, но с едно важно изключение, установено в чл. 293, ал. 3 ТЗ: Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В случая е установено сериозно отклонение от режима на 8 Матеева, Е. Лекции по гражданско право– 2010 г. Учредителните договори за създаване на договорните търговски дружества са без изключение многостранни!!! Дори и да са само 2-а съдружници, пак е многостранна сделка. 9 Масово се сключва търговска продажба, като продавачът е търговец, а купувачът е нетърговец. Затова според ТЗ при покупко-продажбата, когато другата страна е нетърговец, то за него няма да важат правилата на ТП. Именно в негова защита е това, защото ТП има по-строго отношение към търговците като към професионалисти, а към нетърговеца – по-щадящо и затова е по-привилегирован. 10 180

5)

6) 7) a.

b.

8) a.

b.

9)

недействителността на сделките по гражданското право. Гражданскоправният режим е императивен и последиците от нищожността настъпват вън и независимо от поведението на страните по сделката. ТЗ, напротив, обуславя настъпването на нищожността поради неспазването на формата от поведението на страната, която се позовава на това основание а нищожност. Консенсуални и реални (според това дали предаването на вещта е елемент от фактическия състав на сделката или консенсуса е достатъчен)11: това деление важи с пълна сила както за гражданското, така и за търговското право. Реални договори: договор за ЖП превоз, договор за крайречен воден превоз (непроверени лекции). Така и по отношение на сделките на управление и сделките на разпореждане; Комутативните и алеаторните сделки (според това дали към момента на сключване на договора страните могат да преценят интереса си от сключването на договора; т.е. облагата, която ще получат); Алеаторни договори – договор за продажба на зелено, застрахователни договори. Каузални и абстрактни – докато в гражданското право почти не може да се види абстрактна сделка, в търговското право има твърде много абстрактни сделки. Абстрактни сделки – при тях правото не се интересува защо се извършва съответната сделка. Сделката е откъснато от основанието (икономическо/юридическо), което е в основата й. Имущественото разместване, което се постига чрез абстрактните сделки, е само за себе си, без да е обусловено от предхождащите или съпътстващи правоотношения, които неминуемо стоят в неговата основа. Абстрактните сделки поначало са едностранни сделки. Примери за абстрактни търговски сделки: менителничните ефекти – менителницата, записът на заповед и чекът; търговската асигнация, джирото и др., банковата гаранция (пример от Калайджиев, А. Облигационно право, стр. 130. Според него също така страните не могат да уговарят абстрактен характер на договорите. Те са допустими само ако са уредени в закона.). Деления, които (почти) отсъстват в търговското право Сделки, предоставящи и непредоставящи имотна облага (престационни/непрестационни) – непрестационни сделки в ГП са упълномощаването, припознаването и др. В търговското право няма сделки, които не предоставят имотна облага. Вярно е, че упълномощаване има и в търговското право, но при него то не е самостоятелна сделка, а може да е клауза в договор за прокура,за търговско упълномощаване или за търговско представителство. В случаите, когато това упълномощаване се прави, дори да е в самостоятелене акт, то се подчинява изцяло на нормите на гражданското право, а не на някакъв друг вид търговско упълномощаване. На основата на сделките, предоставящи имотна облага се прави и делението на възмедни и безвъзмездни. Възмездни и безвъзмездни – в търговското право това деление няма значение, защото господства принципът на възмездно-еквивалентния характер на отношенията. i. Договорът за спонсорство не е безвъзмедна сделка. Предоставянето на имотна облага при него се прави среу насрещна престация – реклама, която е задължителен елемент от съдържанието на този договор. ii. ИЗКЛЮЧЕНИЕ: има едно единствено изключение, при което е възможно търговска сделка да е безвъзмездна - ЗАЕМ МЕЖДУ ТЪРГОВЦИ С ИЗРИЧНА УГОВОРКА ДА Е БЕЗЛИХВЕН. Според чл. 294(1) ТЗ: Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. Подобни изключения са възможни само в субективните (относителни) търговски сделки, но като цяло в ТП всичко е възмездно. Електронни договори: означението им като електронни се определя от начина на тяхното сключване – по електронен път, чрез интернет. Нормативната уредба на този вид договори се съдържа в Закона за електронната търговия и в ЗЕДЕП.

11 В курсовете по облигационно право (Траян Конов, Павел Сарафов) смесвахме делението на консенсуални/реални и формални/неформални. Като консесуални определяхме тези, при които простото съгласие е достатъчно да има договор. В този смисъл консенсуалната сделка винаги е неформална. 181

Въпрос 13. Недействителност на сделките - понятие и видове. Нищожни сделки понятие и основания. Привидни и прикрити сделки. Унищожаеми сделки - понятие и основания. Предявяване на недействителността. Имуществени последици 1. Недействителност на сделките – понятие и видове 1. Понятие за недействителност и правна уредба на института. Терминът недействителност на правните сделки може да бъде разглеждан с оглед на няколко негови значения, т.е. той е един многозначен термин: 1) Най-напред терминът недействителност на сделките изразява един институт на ГП, чиято уредба поради липса на ГК се съдържа в правилата на чл. 26-35 ЗЗД, както и в редица други разпоредби, разпръснати в ЗЗД: чл. 40, 94, 113, 152, 170, 192, ал. 2, 209, 226 и др.; редица други разпоредби: чл. 42-44 ЗН, чл. 67 СК, чл. 130, ал. 4, изр. 1 СК и т.н. Чрез механизма на препращата норма на чл. 44 ЗЗД правилата относно недействителността на договорите се прилагат и спрямо едностранните правни сделки. Що се отнася до недействителността на сделките-решения на органи на ЮЛ, недействителността им се урежда със специални правни норми, които са разпръснати в различни нормативни актове: чл. 74 ТЗ (виж и ТР №1/2002 г. ОСГК ВКС), чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, чл. 58 ЗК, чл. 39 ЗЖСК и др. При тези ГП сделки са налице някои специфични основания за недействителност, които не са присъщи на общия режим на недействителността на ГП сделки – например противоречие с устройствения акт е основание за атакуване на решението. Законодателството определя кратки преклузивни срокове за атакуване (между 7 и 14 дни) при решенията. В отклонение от становището на проф. Павлова за института на недействителния брак проф. Матеева счита, че недействителността на брака е самостоятелен институт на семейното право поради обстоятелството, че бракът представлява отделен ЮФ, а не е договор по смисъла на чл. 8 ЗЗД. Бракът, както се дефинира в чл. 4 СК, не е сделка. Недействителността на брака се регламентира в чл. 44, т. 3 и чл. 46-48 СК. Недействителността на брачния договор има отделна уредба в СК в чл. 43 СК с препращане към основанията на ЗЗД. По-подробно виж стр. 201-204 от Матеева, Ек. Семейно право на Република България. Като ГП институт недействителността на сделките урежда тези правни пороци (недостатъци) при сключването на сделката, които са основание за „инвалидизация“ на сделката като ЮФ на ГП, урежда предпоставките и реда за предявяване на недействителността и правните последици от нея, реда и условията за потвърждаване на недействителните сделки. Уредбата на недействителността на ГП сделки е дадена с императивни правни норми. Те са установени в обществен интерес, с тях се защитава действащият у нас правопорядък, откъдето следва, че основанията, редът за предявяване на недействителността, последиците са уредени на принципа numerus clausus. Недействителността на сделките не бива да бъде смесвана с недействителността на други правни актове по българското законодателство. Например недействителност на административни актове, недействителност на съдебни решения, на нотариални удостоверявания и пр. Недействителността на тези категории юридически актове се урежда с отделни правни норми (напр. чл. 270, ал. 1 и 2 и чл. 281, т. 1 ГПК; чл. 173, чл. 168, ал. 3, 128, ал. 1, т. 7, чл 149, ал. 5 и др. АПК; чл. 576 ГПК). Тълкуването на тези разпоредби показва, че за всяка от тези категории юридически актове нашият закон установява отделна система от основания за недействителност, която не съвпада с основанията за недействителност на ГП сделки. 2) На второ място терминът недействителност на ГП сделки може да се разглежда като юридическа характеристика за състоянието на една сделка, при сключването на която са били допуснати определени правно значими пороци, вследствие на които сделката или не поражда изначално целените от страните правни последици, или ако все пак ги поражда, то същите могат да отпаднат с обратна сила или за в бъдеще, ако бъде релевиран порокът. От тази гледна точка да се каже, че една сделка е недействителна, означава, че й се дава правна квалификация. 3) Третото значение, в което употребяваме термина недействителност – разглежда се като най-тежката ГП санкция заради това, че сделката е била сключена по такъв начин или с такова съдържание, които противоречат на императивни правни норми или на правилата на морала. Като говорим за недействителност на сделките в този смисъл, разбираме вече санкционните правни последици от проявлението на един неправомерен ЮФ, какъвто е порокът при сключването на сделката. Порокът е издигнат в материалноправно основание за недействителност. Съдържанието на правните последици от проявлението на този неправомерен ЮФ на този порок се изразяват именно в осуетяване на целените от страните правни последици или във възможност да се предизвика с едностранно волеизявление отпадане с обратна сила на породените от порочната сделка правни последици. От една страна, недействителността е призвана да санкционира сключването на сделки с порок, от друга страна –

182

недействителността е предназначена да осигури правна защита за действащия порядък чрез несъвместими с него правни последици.

2. Видове недействителност на сделките. Недействителността на сделките е родово понятие, което включва два вида недействителност: нищожност и унищожаемост на сделките. Налага се да се тълкуват разпоредбите, за да се определи дали законодателят (чл. 48, 94, 113, 209 и пр. ЗЗД) е използвал родовото понятие, или като синоним на нищожност. В посочените разпоредби се говори за недействителност, но се има предвид нищожност. Различията между двата вида недействителност се търсят по линия на няколко разграничителни критерии: 1. Степента на тежест и естеството на порока. С оглед на този критерий нищожността се явява ГП санкция за допускането на най-тежките и опасните за сигурността на гражданския оборот пороци на сделката. По тази причина нашият закон допуска всяко лице с правен интерес по всяко време да се позове на нищожността на една сделка. Нищожността се предявява безсрочно. Основанията за нищожност са 9 на брой и те са: противоречие на сделката с императивни правни норми, заобикаляне на императивни правни норми, противоречие с добрите нрави, сключване на договори върху неоткрити наследства, начална невъзможност на предмета на сделката, липса на воля/съгласие, липса на форма за действителност, липса на основание (кауза) – за каузалните сделки, сключване на привидна сделка. Напротив, при унищожаемите сделки основание за унищожаемостта е наличието на порок в самото волеизявление на страната по сделката (чл. 27-33 ЗЗД). Недостатък, който може да се прояви:  недееспособност (чл. 27, предл. 1 ЗЗД);  нарушение на правилата относно сключване на сделката от законен представител, респективно при попечителско съдействие (чл. 27, предл. 2 ЗЗД);  грешка (чл. 28 ЗЗД);  измама (чл. 29 ЗЗД);  заплашване (чл. 30 ЗЗД);  с оглед на актуалната неспособност на едно дееспособно лице да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи (чл. 31 ЗЗД);  при сключване на сделка поради крайна нужда при явно неизгодни условия (чл. 33 ЗЗД). Естеството и степента на обществена опасност на недостатъка е такова, че той опорочава само волята на съответната страна по сделката. От тази страна зависи дали да се съхранят правните последици, или те да отпаднат, най-често с обратна сила. 2. С оглед пораждането на правни последици от сделката (целените от страните правни последици). Нищожните сделки не пораждат изначално правните последици, към които са насочени. Тук говорим за начална нищожност на сделката. Унищожаемите сделки пораждат целените от страните правни последици от момента на тяхното сключване, но те могат да отпаднат, ако сделката бъде унищожена по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение. Настъпването на този ефект зависи от волята на лицето, чиято воля е опорочена. За него възниква потестативно право за унищожаване на сделката и съдът с конститутивно съдебно решение предизвиква отпадането на правните последици с обратна сила. 3. Начинът, по който настъпва недействителността. Нищожността на сделката се проявява по право (eo ipso). Всеки правен субект, който има интерес от това, може да се позове на нищожността на сделката и да черпи изгодни правни последици от този факт. В случай на правен спор нищожността се предявява с първоначален или насрещен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предложение 2 ГПК или с инцидентен установителен иск в рамките на висящо производство. Последният способ е възражението. Напротив, унищожаването на сделката настъпва само въз основа на влязло в сила съдебно решение по уважен конститутивен иск (чл. 124, ал. 3 ГПК). Унищожаване може да се постигне с възражение срещу иск за изпълнение на задължение по унищожаемата сделка. Унищожаване не може да се иска извънсъдебно. Докато всяко лице с правен интерес може да се позове на нищожността, то унищожаване може да иска само страната по сделката с опорочената воля. При спазване на законовите предпоставки (чл. 31, ал. 2 ЗЗД) унищожаване на сделката може да се поиска и от наследниците на лицето с опорочената воля. Само в изрично предвидени от закона случаи унищожаване може да се иска от трето лице – правото на поръчителя по чл. 142 ЗЗД да не изпълни задължението на длъжника. Кредиторите не могат по реда на косвения иск (чл. 134 ЗЗД) да искат унищожаване на сделка, сключена от техния длъжник, поради порок във волята заради обстоятелството, че предявяването на иска за унищожаване зависи от чисто личната преценка на длъжника. 4. Персоналният кръг на лицата, които имат право да предявяват всеки от двата вида недействителност. 183

Поради това, че нищожността настъпва заради наличието на най-тежките правни пороци, които са несъвместими с устоите на правопорядъка, на тази нищожност на сделката може да се позовава всяко лице, което има правен интерес (дори и да не е страна по сделката). Лице с правен интерес е това лице, което ако не предяви недействителност по конкретната сделка, за него биха настъпили неблагоприятни правни последици (може да е кредитор, трето лице, наследник и т.н.). Легитимацията по искове за унищожаване на сделката е ограничена. Унищожаване на сделката може да иска по начало само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, а това е страната с опорочената воля (чл. 32, ал. 1 ЗЗД). Нищожността по българското законодателство може да бъде прогласена ex officio (служебно, по инициатива на съда). Това е възможно да стане в мотивите на съдебното решение по повод на правен спор, произтичащ от нищожната сделка. Съдът по своя инициатива не може да унищожи една сделка, ако не е сезиран с иск на правоимащата страна, респективно на нейн универсален правоприемник. 5. Наличие или отсъствие на установен от закона срок за предявяване по исков ред на всеки от двата вида недействителност. Установителният иск за нищожност на сделката може да се предявява безсрочно – не е установен нито преклузивен, нито давностен срок. Всеки, който има правен интерес, може по всяко време да предяви иск. Възможността за предявяване на конститутивен иск за унищожаване на една сделка е ограничена винаги във времето с давностен срок (чл. 32, ал. 2 ЗЗД предвижда, че унищожение на сделката може да се иска в тригодишен давностен срок). Давността започва да тече: 1. от д...